Helly Hansen разказва истории за доверието, за вярта в себе си и собствените възможности, която кара хората да отиват по-далеч. Сред тях е и тази на канадската скиорка Ерин Мелзински, която развълнува сънародниците си със своята победа в слалома през 2012 година и я отнесе в родината си след 41 години.
След три Олимпиади и впечатляваща победа в слалом от Световната купа, бихте си помислили, че ски състезателката Ерин Мелзински може би иска да забави темпото и да се наслади на успеха. Вместо това тя надгражда своя опит както с победите, така и неуспехите, за да продължи по-нататък и по-далеч в планината. Ерин разчита на правилно поставяне на цели, екип от доверени хора и висококачествена екипировка да я отведат до следващите върхове.
41 години са много време. Особено за страна като Канада, където успехът в зимните спортове е сякаш кодиран в ДНК. Когато Ерин побеждава в слалома от Световната купа през 2012 година, това е изключително постижение: победа за Канада. Но това е и момент в кариерата на Ерин, който ѝ дава желание за нови успехи в бъдеще.
„В Офтершванг през 2012 г. бях първата канадка от 41 години, която печели слалом от Световната купа. Спомням си, че бях толкова нервна преди състезанието, че почти не можех да се погледна в огледалото, но на старта, вместо да мисля какво не мога, вярвах, че мога. Докато стоях на подиума, изживявайки мечтата си и чувайки канадския химн, бях обзета от невероятното усещане за сбъдната мечта след усърдна работа и знаех, че в този ден най-доброто, на което съм способна, е достатъчно добро“, казва тя, цитирана от блога на Helly Hansen в началото на сезона.
Това, което обаче не очаквала, е, че най-важното за нея се оказало да се взре в хората и да види как съотборниците ѝ ронят сълзи от щастие. „За мен това е най-значимият спомен от онзи ден. Чувствах огромна гордост и подкрепа“, спомня си Ерин и признава, че сърцето ѝ се надигало в гърдите, изпълнено едновременно с неверие, смелост и увереност, че може да повтори постижението и да работи още по-усилено в бъдеще.
„Причината, поради която продължавам „по-нататък“, е, че не искам да остане камък непреобърнат, не искам да поглеждам назад и да съжалявам за пропуснат шанс или за слабост, на която не съм обърнала внимание. Трябва да знам, че съм направила всичко възможно, за да успея и да имам възможно най-големия шанс за успех. Колкото по-усърдно работя, толкова повече разширявам границите си, толкова повече се уверявам, че страхът не ограничава прогреса - толкова по-силно мога да накарам себе си, да работя усилено, да карам ски и толкова по-вдъхновена мога да бъда“, казва тя. Амбициите ѝ са да е сред първите седем в света и да спечели медал от следващата Олимпиада, както и да е сред най-добрите в слалома. А извън ските - да намери свобода в планината, да сърфира върху по-големи и мощни вълни, да стане ветеринарен лекар със собствена практика.
Според Ерин е важно да накара себе и продължи по-далеч, да си поставя цели и да се стреми към тях, защото именно това я прави по-добър човек. „Казвам човек, а не скиор или състезател, защото животът е по-голям от това, което правя. Неуспехите ми ме учат как да се изправя отново, целите ми ми дават смелост да се справя със своите слабости, успехите ми дават доказателствата, от които се нуждая за увереност, а моят опит ме прави по-състрадателна, по-разбираща и ме учи да общувам по-добре“, казва тя и допълва, че не би могла да научи тези уроци така настъпателно, ако не са целите, които си поставя.
Сред предизвикателствата, пред които състезателката се изправя, са и болки в гърба, от които страда в продължение на 10 години, преди да бъде диагностицирана със спондилолистеза (разместване на телата на прешлените), на Олимпиадата в Сочи, когато е на 23 години. След като вече знае диагнозата, започва лечението и рехабилитацията. По-нататък Ерин е в състояние да се справи с ограниченията на тялото си без несигурността и страха, произхождащи от липсата на ясна диагноза. Тя може да се изправи лице в лице с предизвикателствата.
Докато Ерин открива своето „по-далеч“, поставяйки си цели и преодолявайки препятствия, тя се доверява на себе си и способностите си. Нейните успехи ѝ напомнят и на какво е способна, и за чувството, което идва с тях, а стремежът ѝ към постижения расте.
Но освен на умения и опит, Ерин трябва да разчита както на екипировката си, така и на хората около себе си, за да й помогнат да стигне по-далеч. „Когато сте в подножието на планината или на старта на Олимпийските игри, няма време и място да се чудите за екипировката. Понякога тя е моят спасителен пояс и разликата между невероятно постижение и опустошително бедствие, така че трябва да избирам разумно и да се доверя напълно на този избор", казва Ерин Мелзински.
Helly Hansen се гордее, че Мелзински отдава част от това доверие на марката, а брандът от своя страна продължава да създава професионална екипировка, която да помогне за бъдещите ѝ успехи.
