Тъмни векове на Средновековието
Първите индикации за официалната форма на футбола датират от преди 3000 години в Древен Китай. В играта бива използвана топка от животинска кожа, пълна с козина или пера, която била ритана срещу стълбове с височина до 10 метра. Вероятно тогава играта е служела за военни тренировки. Около 50-та година сл. н.е. играта била наречена "Цу Чу" според древни записки, в които се сравнява кръглата топка и правоъгълната цел със символа на хармонията Ин и Ян.
Най-вероятно футболът се заражда преди 3000 години в Китай. Този акварел от 19-ти век изобразява Кемари, японска церемония, версия на играта.
Гърците и Римляните са емблематични с провеждането на игри. Навсякъде из техните империи се строели арени, на които се организирали всякакви игри за забавление от състезания с колесници до смъртоносни гладиаторски битки. Съществуват данни , че те играели и вид футбол, наричан от гърците “episkyros”, а от римляните “harpastum”, като целта и на двете е овладяването на топката.
“Harpastum” идва от гръцката дума “Harpazein” , която означава "хващам". Топката била малка с големината на грейпфрут и твърда, тъй като била пълна с пясък.
Играта се провежда на очертано игрище, където всеки играч заема позиция на терена, както е и днес. Вероятно отборите се състояли от 12 играча. Самата игра се доближавала повече до ръгби с повече хвърляне отколкото ритане и изисква значителна пъргавост. Правилата наподобявали нещо като обърнат футбол, където целта е топката да се запази в собствената половина на терена и да не се позволява на противника да я вземе. Точка бива отбелязана, когато топката докосне земята.
Викингите, известни с не много доброто си поведение, ритали главите на обезглавените си врагове, а по-цивилизованите общества, като Японци, Перси, Египтяни, Сирийци и Северо-Американски Индианци играят видове игри с топка. Ацтеките в Мексико създават собствена игра подобна на футбол, с топка от камък, покрита с дебел слой гума. Играта позната като “tlatchi” се играела между два отбора от по 7 човека и била едно много важно културно мероприятие. Игрите дори се играели на специално построени стадиони, в които били вложени големи финансови средстава.
Цялата същност на футбола се крие в неговия най-опростен елемент - топката. А по-точно, тази която трябва да притежава способността да лети във въздуха в определена посока насочена от играча и най-важното - да има предсказуемо отскачане. Това разнообразие от характеристики на отскачане на топката и удоволствието от ритането ѝ прави футбола най-популярната игра в света.
Футболна индустрия
По-голямата част от днешната футболна индустрия използва синтетична кожа,
защото дебелината и варира значително по-малко от тази на естествената.
Как се произвежда футболна топка?
Обикновено, една топка е съставена от няколко слоя с водоустойчиво покритие. Пластовете имат принт и са изрязани на панели с различни форми, предимно петоъгълници или шестоъгълници, понякога дори правоъгълници или други форми, всички заедно образуват формата на топката. Обикновено топките биват ръчно довършвани от квалифицирани шивачи, макар че днес все повече и повече се използват машини.
Процесът на ръчно обшиване на топка отнема около 4 часа и се влагат между 1400-2000 бода. Шиенето става отвътре навън. Преди да бъде пришито последното парче, топката се обръща откъм лицевата страна, добавя се гумен вентил и последния бод се шие със специален извит инструмент. Това позволява вътрешните шевове да бъдат плътни и да осигуряват нужната здравина, така и повърхността остава прецизно завършена и с гладка повърхност.
Кожена футболна топка през 20-ти век
В средата на 20-ти век настъпва малка промяна в производството на футболни топки. Естествената кожа се превръща в единствения материал, използван за изработването им, като в повечето случаи биват разделяни на по 12 или 18 панела. И двата случая образуват шест-странен куб със заоблени страни /разработен от Джоузев Прейси/. При варианта с 12 панела, 6 от страните на куба са добре съединени и съставляват две половини, а при варианта с 18 панела (комбинирани по 6 панела), образуват 3 елемента.
След 1920 производителите започват да използват здрава платнена тъкан от вътрешната страна на топката, за да се предотврати разтягане или промяна на формата ѝ. За подобряване на водоустойчивостта ѝ се добавя водоустойчив материал или синтетична боя.
До 1930 година всички кожени панели били ръчно изрязвани и независимо от уменията на шивачите, винаги съществувала възможност за разминаване на размерите им. През 1930 г. производителите създават машини със специални режещи остриета, чрез които процеса на изрязване се ускорява и стандартизира. На ръка, с помощта на шило биват изработени дупчиците за бодовете на панелите.
Недостатъците на кожата
Усещането за игра с чисто нова кожена футболна топка би могло да бъде потвърдено от всеки играл с такава, но и кожата имала своите недостатъци. На първо място не би могло да се каже колко дълго би продължило това "перфекто усещане. Ако кожените панели се разтегнат би могло да се промени формата на топката, но по-големият проблем представлява абсорбцията на вода.
Въпреки разнообразието на покритията импрегнирани върху кожата, тя оставала водо-адсорбираща и в условия на силен дъжд по време на мач, към края топката можела да тежи с 25% повече отколкото в началото на играта, което оказвало негативен ефект върху контрола ѝ върху терена и създавало дискомфорт на повечето играчите. Подшитите от вътрешната страна платнени нишки, които предпазват топката от промяна на формата и размера ѝ, често били твърде стегнати, което я правело прекалено твърда и неадаптивна за играчите.
Кожата е естествен материал и въпреки обработката на дебелината ѝ, биха могли да се появят някои несъвършенства. Поради лошото качество на естествената кожа в след военно време и на двете английски първенства по футбол през 1946 и 1947, топката се спуква.
Гаранция за качество
През 90 - минутния мач, топката би трябвало да отговаря на едни и същи характеристики при контакт с нея, както в първата, така и в последната минута на играта, в противен случай би предизвикала неравноправие между играчите и разочарование у феновете.
"FIFA Quality Programme" представлява програма за тестване на футболни топки в лабораторни условия. Производителите могат да получат престижните сертификати за качество FIFA QUALITY PRO и FIFA QUALITY, които се издават след извършване на строга процедура и провеждане на редица тестове.
Тази програма за оценка на качеството се извършва в лабораторна среда, която пресъздава дори по-тежки условия от тези, които са по време на една нормална игра. Само преминалите тестовете успешно футболни топки, могат да се сдобият със знака за качество на асоцияцията FIFA QUALITY или дори по-високата степен FIFA QUALITY PRO. Всеки от най-известните професионалисти до деца, който по време на игра се е докоснал до изключителното качеството на футболни топки със знак от FIFA, не би искал да я замени с друга (без такъв сертификат).
Как една топка получава знак на FIFA?
Една топка трябва успешно да премине през 7 теста. Тестовете измерват теглото на топката, обиколката ѝ, закръгленот, способността ѝ за отскачане, водоустойчивост, загуба на налягане и промяна на формата и размера.
Според различните резултати, топката бива сертифицирана. За да се сдобие с най-престижният сертификат FIFA QUALITY PRO, топката трябва да е преминала всички 7 теста и да е покрила всички показатели успешно и без отклонения от зададените стандарти.
