Дартсът е игра, която много от вас вероятно познават, а други ще се заинтересуват да научат повече за нея. Дартсът подобрява координацията между ръцете и очите, концентрацията, самоконтрола. При играта се стимулира стратегическото мислене, хората подобряват способността си да смятат наум. Също така е ефективно средство за борба със стреса, при победа, естествено, се повишава и самоувереността. Дартсът е интересен, инвентарът - достъпен, а освен това не се изисква нито кой знае какво място, нито специална физическа подготовка за играта. И ще тренирате някои свои умения, докато се забавлявате. Играта няма горна граница за възрастта, а известно ограничение за малките си почитатели от гледна точка на боравенето със стреличките и безопасността, правилата, и, разбира се, смятането. За дартс са ви нужни мишена и стрелички, а възможните игри са не една и две.
Назад във времето: развенчаване на митове
Съвременният дартс е на около век и половина, твърдят негови изследователи. Британската асоциация на професионалните дартс играчи обяснява, че играта е била популярна в кръчмите в различните части на Англия, организирали са се приятелски мачове и дори турнири между представители на различните заведения.
Но това не е особено романтично начало, а почитателите на вдъхновяващи истории търсят корените на играта далеч назад във времето. Те търсят различни аналогии, стъпвайки на близостта на пръв поглед на дартса до други игри със стрели.
А тези следвания на различни нишки в историята родили и немалко митове.
Между тях са тези, че дартсът води началото си от Англия през 13-ти век и се е появил не къде да е, а в хода на значима битка. Други пък твърдят, че сред играчите на дартс се отличава и английският крал Хенри Осми, но монархът се забавлявал не с дартс, а с игра със стрели, популярна по онова време и в континентална Европа и по-специално Франция.
Дартс не са играли и на кораба „Мейфлауър“, акостирал с първите английски заселници на американския бряг, опровергават изследователите друг разпространен мит. Няма доказателства дартс да са играли и английските роялисти по време на гражданската война на Острова. А дъски за дартс никога не са се изработвали от животинска четина, както твърди книга за играта от първата половина на 20-век, приписваща дори на подобни дъски, както се полага, митични цени.
Дъската за дартс: еволюция на материалите
В зората на дартса в Англия, дъските били „домашно производство“, правели ги съдържателите на кръчми, както и занаятчии, които ги давали на местните пъбове срещу кеш или бира. Първите дъски били малки мишени и се смятало, че играта на тях е относително лесна. И за да стане по-интересна, дъските „пораснали“ и се усложнили. За направата им се използвал бряст и това изправяло собствениците на кръчми пред предизвикателство по поддръжката и били не толкова трайни. Дъски се правели и от кора на корков дъб, както и от гума. През 30-те се появяват дъските от влакна на растения. Те са далеч по-издръжливи от тези от бряст и станали популярни. Във Великобритания тези дъски стават известни като bristle boards, но както стана дума никога не са правени от животинска четина или козина, а думата означава и влакна, и набола брада.
Преди дебюта на тези дъски, разновидности на които се използват и до днес, имало и опит да се наложи дъската от вид глина, но тя не пожънала особен успех.
В наше време дъските за дартс от висок клас се изработват от влакна на сизал. Дъски се правят и от различни материали като корк, пресована хартия и други. Има и любителски електронен дартс и други.
Колкото до стреличките, със сигурност можем да кажем, че те също са претърпели развитие и драстично се различават от своите предшественици.
Кой и защо подреди числата на дъската?
Спорове съществуват по отношение на това кой и кога е измислил съвременната система за отчитане на резултата с настоящия ред на числата върху дъската.
Според някои тя е създадена в края на 19 век от английския съдържател на кръчма Браян Гемлин, но оказва се, името му се появило току-така през 70-те години на 20 век и няма никакви доказателства, че този човек дори е съществувал.
Други пък твърдят, включително изследователят на играта Патрик Чаплин, цитиран от редица сайтове, че системата е творение на английския занаятчия Томас Бъкъл и е измислена през 1913 година.
Който и да е измислил системата обаче, я е направил така, че да ограничи късметлийските попадения, да насърчи точността и съответно да накаже неточността, превръщайки дартса в игра за хора с умения. Освен това тя се превърнала в универсална за играта и заличила съществуващи регионални различия в дартса. Популярността на играта родила нуждата от стандартизиране и формалните правила се появили през 20-те години на миналия век. Това е и десетилетието, в което Лондон приютява първия турнир.
Игра на късмета или на уменията?
В началото на своето съществуване дартсът е подложен на изпитание от британските закони, тъй като по това време те забраняват игрите на късмета, а игри, изискващи умения, са позволени. Целта на властите е да се спрат залаганията особено при игри в кръчмата и да не позволят на работниците да профукат парите си на хазарт, често пъти под въздействието на алкохол. Така въпросът дали успехите в дартса се дължат на шанса или на придобити умения бил предмет на спорове. Той се стоварил с пълна сила върху местните власти в Лийдс, които при навлизането на играта в района побързали да я извадят в нелегалност. През 1908 година заради това се стигнало до съдебен процес, посочват от британската Асоциация на професионалните играчи на дартс.
Собственик на пъб в Лийдс попаднал на подсъдимата скамейка заради играта на дартс в заведението му. За да докаже, че за дартсът се искат умения и така да не бъде осъден, обвиняемият находчиво призовал като свидетел местна звезда в играта – Уилям Анакин, известен с прозвището Голямата стъпка, който да покаже в залата какво може. Той се справил успешно със задачата си и доказал тезата на обвиняемия.
Магистратите били впечатлени, обвиненията – свалени, а дартс можело да се играе спокойно, но без залагания.
Тази история е интересна и със сигурност има своята значимост за времето си и за местната общност, но вероятно важността ѝ за бъдещето на играта е преувеличена.
501 с девет хвърляния
Дартсът е игра и спорт и има милиони почитатели по целия свят, организират се състезания и турнири, които се излъчват и по телевизията, за да достигат и до по-голяма публика, огромната част от която са играчи.
Всъщност през 1937 година BBC (Би Би Си) за първи път излъчва турнир по дартс.
Втората световна война оказва влияние върху играта и тя остава любителска и на арената на кръчмите, без да привлича особено медийно внимание. Едва пред 60-те играчи на дартс добиват известност. В края на 70-те дартсът привлича светлините на прожекторите, „ражда“ звезди.
През 1984 година в турнир известният играч Джон Лоу успял да постигне 501 с минималния брой хвърляния – 9, благодарение на шест последователни тройно 20, последвани от тройно 17, тройно 18 и двойно 18. Успехът му, излъчен по телевизията, привлича вниманието на медиите не само към него, но и към играта. Разбира се, това е първият играч, чието постижение е документирано, а истинският първенец с подобен резултат никога няма да се разбере. След това и други играчи записват иманета си в историята с подобно постижетие и то не веднъж, а при това успехите им са излъчени в предаване на живо от съответното събитие. В следващите години популярността на дартса расте и го превръща и образно казано, но и буквално в игра за милиони – любители, зрители и обща сума на наградни фондове в турнири.
Дали, ако играете усилено, вие или ваш познат няма да сте следващите, постигнали 501 с девет хвърляния на стреличките, не се знае. Все пак важно е да сте позитивни, да се забавлявате в играта и да усъвършенствате уменията си.
