Всички световни компании ценят своето име и затова залагат на качествени материи при техните колекции. Ако трябва да говорим за марката Nike, то тя съчетава в себе си не само качество, но и стилни модели. Всяка година на 26 март Nike празнува Деня на Air Max.
Тази година Air Max 1, обувката, която изстреля Air иновациите до нови висоти, празнува своята 30-годишнина. Нека превъртим лентата назад във времето и да разгледаме историята на този световен бранд. През 1964 година студента Фил Найт, който бил спортист, създал тази компания. Той направил това заедно със своя треньор. Тяхната идея била да предложат на средностатистическите потребители идеално съчетание между атрактивна цена и високо качество.
През далечната 1977 г. изобретателят Франк Руди представя една на пръв поглед щура идея на Фил Найт: предлага му да поставят въздушни възглавници вътре в обувките. Фил се съгласява с идеята и решава да я тестват. За първи път въздухът влиза в обувките на Nike през 1979 г., когато е представен за модела Air Tailwind. И оттогава винаги е там, а Nike се изстрелва в бъдещето и не поглежда никога повече назад.
В първите осем години въздушната капсула е скрита в подметката и по-скоро се усеща, отколкото да се вижда. През 1987 г. обаче тя става видима в легендата Air Max. С това започва революцията… Въздушните системи бързо започват да се вграждат и в други спортни линии, от обувките за бягане до тези за баскетбол, за тренировки и тенис, дори и за ходене. След 30 години Air Max продължава да се развива.
Nike Air постигна връх, когато тази система се превърна в нещо повече от омекотяващ елемент. Дизайнерът на Nike Тинкър Хетфийлд се заема да направи технологичен пробив във въздушната система, като целта му е бегачите да усетят по-добре всичките ѝ предимства. Той създава Nike Air Max с видима въздушна камера, която променя завинаги маратонките. Историята на видимата въздушна камера обаче не започва с дизайна на Хетфийлд. Всъщност тя започва с Дейвид Форланд, който се присъединява към екипа на Nike през 1985 г. като директор Cushioning Innovation. В много отношения Форланд се смята за един от най-големите експерти в света в областта на технологията Visible Air. В последните 30 години той прави много разработки и изследва нови територии.
Трябва да признаем, че той е и първият, който оставя съществена диря в развитието на системата Air Max. През 80-те години Форланд изработва прототипа на капсулата Air-Sole на ръка. Той попада на критична ситуация, когато вгражда капсулата, поставяйки шевовете в горната и долната част вместо по периферията. „В този момент ми просветна. Веднага направих нов прототип и го поставих точно на същото място”, споделя Дейвид Форланд.
И така се ражда първият прототип на омекотяващата технология Nike Air, а моделът Nike Air Max 1 става първата спортна обувката с видима въздушна капсула. Преди това откритие подметките на Nike Air са били ниски, а не високи.
„Подметките AirSole ставаха все по-тънки и по-тънки, защото така производственият процес беше по-лесен. Ние искахме да се върнем назад и да инжектираме повече въздух в подметките, за да постигнем сензация в усещането за омекотяване на стъпалото”, споделя Дейвид Форланд. В опит да се увеличи сетивното възприятие като за ходене по въздуха Форланд рязко променя подхода. „Ако се вгледате в историята на Air Max особено в периода 1987-1993, една от основните разлики в моделите е, че всяка версия има все по-голям обем въздух от предишния, и обратно – все по-малко количество твърд материал от пяна. Пяната се провали, за сметка на въздуха”, казва Форланд.
По време на опитите си да увеличи обема въздух Форланд отново получава просветление. Елиминирайки пяната между подметката и Air капсулата, всъщност освобождава пространство за увеличаване на обема на Air системата. На тази база се ражда моделът Nike Air Max 180 – първата обувка със 180-градусова видима Air капсула, което се оказва трудна задача за Форланд. „Идеята изглежда проста, но не е лесна за изпълнение. Моделът Air Max 180 беше един от най-трудните за създаване и производство”, споделя Дейвид Форланд. От този момент Air Max 1, Air Max 180 и Air Max 90 имат обградена от пяна Air система в предната част.
И понеже търсенето на маратонки за бягане без пяна продължава, екипът прави ново изключително откритие: нов конструктивен метод на Air системата, базиран на принципа на надуването. Новата система първо се използва в Nike Air Max 93, тази техника по-късно позволява да се създаде 3D форма на въздушно ходило, което не се влияе от налягането на въздуха. Сега въздушните капсули могат да бъдат изработени, така че да се побират дори в предната част на обувката. Използвайки напълно иновативните идеи, Nike Air Max 95, чиято подметка се състои от два издути AirSole елемента, става първата маратонка с видима въздушна камера в предната част на ходилото.
През 1997 дизайнерите и инженерите на Nike откриват метод, по който да създадат Air система по цялата дължина на ходилото, и така правят внушителен скок към изобретяването на Air Max подметка без никаква пяна. Първата стъпка е да се конструира единна платформа от петата до предната част на стъпалото. Следващата задача е да разберат как да поддържат излетия тънък слой достатъчно дълго, за да затворят в него 3D модела. Следват много прототипи, но един става ракета носител – скоро Air Max 97 е изстрелян на пазара.
След като създават изцяло излята подметка с въздушна технология по цялата дължина, новите идеи не спират до тук. От Nike започват да се съсредоточават върху други форми на омекотяване, една от които е Tuned Air. Тази иновативна въздушна система се появява през 1999-а в модела Nike Air Max Plus и използва нов структурен модел, за да увеличи стабилността на системата Nike Air Max.
Следващата стъпка в напредъка идва с Air Max 360 през 2006 г. Той най-накрая постига целта си – спортна обувка с подметка без н пяна, почти 20 години след изобретяването на първата Air Max система. За да създаде Air Max 360, екипът на Форланд използва като стабилизатор затворена Caged Air технология вместо пяна. Изцяло затворената въздушна система не слага край на еволюцията на Air Max. Екипът на Форланд е изпълнил своята мисия, но не може да спре до тук след като непрекъснато подобряват системата в обувките. И така, те изместват фокуса от премахването на пяната към повишаване гъвкавостта на обувката. Използвайки конструкция от тръбички, екипът създава дълбоки канали във въздушната подметка на Nike Air Max 2015 и в резултат на това получават най-гъвкавата Max Air омекотяваща платформа до този момент.
След дългия изминат път, Форланд осъзнава, че без риск няма развитие. „Спомням си първата надута капсула Air-Sole. Ние работихме толкова усилено върху нея, а нямахме ни най-малка представа дали хората ще я харесат. Бях на едно летище, когато се появи първата маратонка Air Max.
Обаждах се в лабораторията от една телефонна кабинка, когато един човек се приближи – носеше новия Air Max. Аз го изгледах и си помислих: “Ето, че някой ги е купил. А виждам, че и въздушната система работи. Това беше голям риск, но и голяма награда.” За Дейвид Форланд и Nike бъдещето на семейството Air Max оттук нататък е само напред и нагоре към върха.
След 30-годишен живот този модел на Nike вече е ИКОНА. Обувката е революционна за времето и досега е еднакво желана както от запалените колекционери, така и от всички, които обичат да са в крак с модата.
