Срещаме се с новия посланик на SPORT DEPOT, за да си поговорим за умението да не се отказваш и как всъщност е започнал своето приключение, наречено "планинско бягане". Проследете част 1 от неговото интервю по-долу.
Разкажи ни за твоята история и връзката ти с планинското бягане.
Казвам се Даниел Иванов и съм на 34г, роден и израснал в Пловдив. Спортът винаги е присъствал в живота ми под различна форма – футбол, бойни изкуства (муай-тай, кикбокс, Кудо), 10 г. във фитнес индустрията като персонален треньор. Развитието ми във филмовата индустрия, участвайки в различни български и чуждестранни продукции като актьор и каскадьор, също бих казах, че дължа на спорта заради физиката, характера и всички други качества и умения, които само спортът може да изгради.
Последните 4 г. съм се отдал на планинското бягане и YouTube канала си (Daniel Ivanov), в който споделям всичките си преживявания от състезания, а и не само. Преди да започна с планинското бягане и да се превърне в част от ежедневието ми, първо изградих силна връзка с планината. Не знам дали съм видял някой да бяга покрай мен, докато съм обикалял като обикновен турист с голяма раница и тогава се е зародило желанието да се движа по-бързо, но е факт, че съчетанието на планината и бягането създаде една нестихваща страст, която към днешна дата е много повече от хоби за мен.
Що е то Ултра бягане? Кои са любимите ти дистанции и защо?
Ултра бягане е всяка дистанция над маратонските 42км. Има състезания на асфалт, на писта, на закрито и в планината. Mоят опит е единствено в планинските ултри и това е заниманието, което ми доставя удоволствие и в което съм избрал да се развивам.
Нямам любима дистанция, но oт самото начало имам афинитет към по-дългите и многочасови състезания. Причината не е, че съм по-добър, а че дългите дистанции ми дават повече от това, от което имам нужда. Ултра бягането често е сблъскване с различни проблеми по трасето и твоята работа е да ги решаваш в движение и по най-бързия начин.
Основното притегателно е да се предизвикам в това дали ще съумея да приложа уменията си, за да стигна до финала и да съм направил най-доброто, на което съм способен. За да завършиш дълъг ултрамаратон, освен добра физическа подготовка са нужни стратегия, търпение, контрол над емоциите, силна психика и интелигентност, за да приложиш нужното в различни ситуации. 
Всеки ли може да бяга планински ултрамаратон? За какви хора е подходящ?
Планината е за всеки, а бягането е един от най-достъпните спортове. Ако човек няма някакви здравословни проблеми, не би трябвало нещо да го възпре да завърши успешно някое планинско състезание. Разбира се, добре е да не се скача на прекалено дълги дистанции от самото начало. В България има планински състезания с дистанции от 10км до 160-километрови ултра предизвикателства. Трябва да сме наясно с началното ни ниво и да не прескачаме стъпките към прогреса. Всеки има своите причини да започне да бяга, но социалният фактор на планинските състезания е нещо безценно. Познанството с готини, положителни и активни хора е гарантирано, а това е подходящо за всеки. Другото ще дойде с времето... и подготовката.
Кое и къде беше първото ти състезание, в което се включи и какво беше усещането?
Първото ми състезание беше 2020 г. – Орехово ултра 50км. Спомням си, че имаше много вълнение и не знаех какво да очаквам. Нямах приятели, които да се занимават с бягане и отидох на старта абсолютно сам, без да познавам никой. Чувствах се леко неловко, сякаш не съм на мястото си, особено с тогавашната ми силно изразена мускулатура, която все още не беше адаптирана за подобна активност. Или поне така си мислех, защото се справих доста добре за дебютант, изминавайки 50км за малко над 7ч.
Всяко начало е неловко и несигурно, важното е да предприемаме първата крачка към нещата, които искаме да направим. Никога не знаем кое ново начало може да промени живота ни изцяло.
Разкажи ни за най-голямото ти постижение в планинското бягане досега?
За тези, които сега започват, искам да кажа, че за да стигна до момента, в който започнах да се съревновавам с най-добрите в планинското бягане, изминах дълъг и продължителен път (пряко и преносно; нагоре и надолу).
Хубавото в планината и бягането е, че нищо не идва случайно и без да си положил нужните усилия. Първият голям успех беше на емблематичния за планинското бягане Персенк Ултра, завършвайки 1-ви 160км със 7500м денивелация. Месец по-късно отново се качих на стълбичката на Пирин Ултра 66км и 3-то място. А тази година успях да спечеля Коджа Кая 75км, което е едно от най-коравите състезания, на което няма подкрепителни пунктове, а след това завърших 2-ри на Асеновградски Баири - 50км. Зимата на 2023/2024г се впуснах в най-голямото и тежко приключение, преминавайки маршрута Ком-Емине за 8дни и 18ч при зимни условия.
Kаква е била най-голямата трудност в спортната ти кариера до този момент?
Трудностите са относително понятие и за всеки те са от различно естество. Има хора, които бягат от тях и болката на всяка цена, аз обаче съм от тези, които търсят челен сблъсък с тях. Трудните моменти са част от всяко състезание, а за мен е ценно именно достигането до тази точка на пречупване. Всичко, което намирам за важно за мен е отвъд това състояние и преодоляването му. С времето трудностите стават по-големи, защото целите, които си поставям, стават по-високи. Важното е да не се отказваме и щом сме започнали нещо, то да бъде завършено докрай. За 4г и безброй тежки ултри, нямам незавършено състезание и се надявам да продължа по същия начин, въпреки трудностите.
Имаш ли любимо състезание в България и защо? За кое състезание в чужбина мечтаеш?
Всяко едно състезание в планината носи много емоция, хубави гледки, спомени и удовлетворение след финала. Персенк 160 определено заема специално място в съзнанието ми, както и всички състезания в Родопите и Стара Планина.
Още след първата година бягане бях изтеглен в томбола за участие на най-популярния ултрамаратон в световен мащаб - UTMB (обиколка на Монблан). Успях да го завърша, но все още не бях натрупал опит за състезание от този ранг. Със сигурност бих участвал отново ако имам този шанс, вече като по-опитен.
Иска ми се да взема участие в по-екстремни ултрамаратони, при екстремни метеорологични условия с много рискови фактори, дори сам да създавам такива проекти и с помощта на хора зад гърба ми да успяваме да преодоляваме бариери и лимити. Има няколко такива, които съм набелязал, но когато им дойде времето ще споделя.
Как се мотивираш да продължиш напред, когато силите се изчерпат?
Въпреки че умея да разпределям силите си така, че да не стигам до пълно изчерпване, винаги се стига до момента, в който разчиташ повече на психиката и мислите, отколкото на физика. Начинът на мислене в такива моменти е ключов и философията "Don't Quit" е най-силна тогава. Често хората наблягат на физическата част и тренировките, но менталната настройка за мен е нещо основно и винаги съм усещал надмощие, когато се стигне до този момент на съревнование.
Разкажи ни за трудни ситуации, в които си изпадал по време на състезание?
Завършвайки първото си състезание Орехово 50км, реших, че съм готов за още по-дълги състезания и направих грешката да скоча на К3 85км. До ден днешен това е най-тежкото ми състезание. Още преди да преполовя дистанцията фалирах поради никакво разпределение на силите и все още беглите познания за хранене и хидратиране по време на дълги дистанции.
Оставащите километри бяха едно от най-тежките изпитания, които съм имал някога. Краката ми отказаха до такава степен, че в един момент намалих дължината на щеките и започнах да ги използвам като бастуни. Всичко се случваше по време на силна буря и освен всичко друго, бях мокър до кости и близо до хипотермия. Интересното е, че дори в тази ситуация не се отказах. Имам и други критични ситуации, но тази е идеален пример за това как не трябва да се прескачат стъпала в развитието и да имаме търпение преди да скочим на по-дълги състезания.
Кои са трите най-полезни съвета, които би дал на ентусиастите, започващи своето приключение наречено планинско бягане?
- Изградете дисциплина и постоянство.
- Хранете се качествено, пийте повече вода
- Не подценявайте почивката и имайте търпение
Бонус съвет: Don't Quit!
