Живописно място сред природата, близо до София и далеч от ежедневната рутина, възможности да разходка, пикник и приятно прекаран ден на открито… Нека те заведем в местността „Бонсови поляни“ в Люлин планина, да стигнем до едноименна хижа, за да те срещнем с двамата мъже, които се грижат за нея.
Хижа „Бонсови поляни“ се намира близо до вилна зона Горна баня и столичния квартал Княжево, като двете са съответно на час и час и половина пеша. На 15 минути от хижата е манастирът "Св. Кирил и Методий", а на час път - владайският манастир "Св. Петка", както и връх Дупевица – първенецът на Люлин планина. Хижата е кръстена на едноименната местност "Бонсови поляни". Там преди десетилетия се събирала младежката организация БОНСС, която е създадена през 1930 година, забранена през 1934 година, а впоследствие станала част от комунистическата ДКМС.
А местността несъмнено е също толкова красива днес, колкото и преди 90 години.
За хижа „Бонсови поляни“ се грижат двама любители на планината, които с много труд и хъс се стремят да осъществят своите планове и да я превърнат в притегателен център за повече хора чрез различни активности. Иван Попов и Кристиан Птоданов я стопанисват от половин година.
Общуването с природата и активностите на открито ни помагат да избягаме от стреса на ежедневието и да се насладим пълноценно на свободното време с приятелите и семейството си. Поддържането на хижите и различни дейности дават възможност на много хора да се докоснат до красотата на природата и да знаят, че винаги са добре дошли да се отморят и да споделят своите впечатления и ентусиазъм и очарование от китните места и неповторими гледки, които планината им предлага.
От SPORT DEPOT подкрепяме усилията на Иван и Кристиан от хижа „Бонсови поляни“, като им предоставяме качествена екипировка Jack Wolfskin, с която да продължават смело да вървят към осъществяването на идеите си. Впечатлени от техния ентусиазъм, вярваме, че плановете им ще прераснат в проекти и начинания, за някои от които ще имаме възможността да си сътрудничим.
За Иван Попов да е хижар е призвание. „Харесвам места, които са далеч от града и можеш да се чувстваш свободен“, казва той. Споделя, че е изпълнил дългогодишна мечта и с умиление си спомня за вилата на баба и дядо в село Реброво, където ходил от тригодишен.
Да си хижар обаче е и предизвикателство, защото трябва да съвместяваш знания от различни професии и да си подготвен да се справяш своевременно с проблеми, да вършиш няколко неща и да си наясно, че всеки ден е различен.
Кристиан Птоданов разказва какво е да си хижар и изброява своите задачи в рамките на няколко часа предходния ден: „Поддържаш огън, носиш жар, зад бара си, после правиш коктейли, после люшкаш деца, после правиш нещо друго… Влизаш в кухнята, работиш там – белиш картофи, правиш скара, поправяш чешмата… Пада бушон, търсиш кой е, оправяш го, след пет минути пак пада, оправяш го, отиваш да сервираш, връщаш се, хвърляш боклука… Всичко, каквото се сети човек. Могат да се изброят поне десет професии, с които трябва да си запознат тук, защото трябва да реагираш – ако спре токът или водата, какво да правиш, как кебапчето да е вкусно…“
Усмивките на хората и смехът и радостта на децата мотивират Иван и Кристиан. „Като видя колко щастливи си тръгват хората и като знам, че са избягали от града, за да дойдат да получат нещо малко по-различно в ежедневието си и това им остава като спомен и ги връща… Хората започват да стават познати, после приятели“, казва Кристиан.
Иван пък признава, че и неговите децата му дават енергия и вдъхновение да е хижар. "Хубаво ми е, че трите ми деца могат да бъдат до мен докато работя, да попиват и те от това, да виждат труда и вече и те да помагат“, казва той. Голямата му дъщеря на 12 години с радост помага в кухнята, седемгодишният му син пък е на "ти" с люлките, а най-малката е "по забавленията с кученца".
Опитът ни е малък, но гостите ни са щастливи, заключават двамата хижари. Те изтъкват, че имат различни посетители – колоездачи, бегачи, семейни двойки с деца, възрастни хора и всички те са обединени от любовта към природата и желанието за свеж въздух и приятни мигове в планината.
Иван и Кристиан чертаят планове за бъдещето и признават, че много от тях са направили дори преди да отидат в хижата. „Още докато ми беше мечта да бъда хижар, съм си представял много работи, които мога да реализирам в планината, които да бъдат готини за мен, за децата и за всички посетители", казва Иван.
Двамата планират развлечения за деца като разходки с кончета, пускане на хвърчила и други. Смятат, че освен съществуващото велотрасе в близост, могат да се направят още четири, както и маршрути за ориентиране, където по забавен начин деца, а и възрастни да придобиват ценни умения. Иван и Кристиан виждат в близка изоставена сграда идеално място за еър софт и ролеви игри, както и други занимания и се надяват да осъществят този проект.
