Oт Калин Стоянов, треньор и физиотерапевт
“Mens sana in corpore sano” е латински израз, който на български е познат като “здрав дух в здраво тяло”. Авторството на тази сентенция се приписва на римския поет Децим Юний Ювенал, който е вярвал, че планината от мускули не гарантира здрав и бодър дух. Може да се каже, че това негово твърдение се потвърждава в наши дни. Все повече се говори за психиката като съществена част от здравето на човека. Дори дефиницията за здраве, дадена от СЗО, е: “Състояние на физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на заболяване”.
В спортната практика психо-емоционалният фактор играе ключова роля за представянето на спортиста не само на състезания, но и по време на тренировка, а мотивацията и менталната сила са ключова част от този фактор, особено щом се отнася до тренировъчен процес.
Мотивация
Най-общо казано мотивацията е причината да правим нещата, които правим, и е в правопропорционална зависимост с резултата от действията ни. Според източника съществуват два основни вида мотивация – външна и вътрешна.
Външната мотивация може да е значително по-силна, но често пъти е краткотрайна или се губи по-лесно, защото зависи от външни фактори, върху които ние нямаме контрол, но които ни мотивират да свършим дадена задача.
Вътрешната мотивация е онази сила, която ни кара да правим нещо за собствено удовлетворение. Тя често е по-слаба от външната, но е значително по-устойчива във времето особено ако се стимулира правилно.
Цели
Подходът с поставянето на цели, постигането им и самонаграждаването за успеха е може би най-добрият вариант за поддържане на мотивацията, както външната, така и вътрешната. За да е успешен този подход, е добре да следваме няколко принципа за това каква трябва да е целта:
- специфична - колкото по-специфична е дадена цел, толкова по-лесен и добър план можем да изготвим за постигането ѝ;
- значима и важна за нас - ако дадена цел не е достатъчно важна за нас, никога няма да намерим вътрешна мотивация да я изпълним, а външната може да не е достатъчна;
- измерима - следенето на прогреса е един от най-удовлетворяващите моменти в процеса на достигане до дадена цел;
- постижима - поставянето на непостижими цели може да доведе само до едно нещо и то е прекратяване на следването им;
- обвързана с време - обвързването на целта с постижими времеви граници играе съществена роля за по-високо ниво на мотивираност при изпълнението ѝ.
Следвайки тези правила, поставянето на голяма цел като “искам да участвам в маратон” ще звучи така: “След 12 месеца искам да избягам маратона в Атина, който ще се проведе на 5-и ноември 2022 г.”. След поставянето на голямата цел е време да запретнем ръкави, да обуем маратонките и да започнем да работим под формата на бягане. Цел, която е отнесена много напред във времето, обаче е трудно достижима, особено за начинаещи, ето защо се препоръчва тя да бъде “разбита” на няколко малки подцели, които да подпомагат осъществяването на голямата. В случая с нашия маратон в Атина тези подцели могат да са други по-малки състезания или дори малки седмични предизвикателства в тренировъчната програма. Във всеки един случай подцелите е хубаво да спазват горепосочените принципи.
За какво да мислим, докато бягаме?
Първото и основно нещо, за което трябва да мислим преди и по време на нашето бягане на открито, е нашата безопасност. Това включва подготовка откъм екипировка и трасе, те трябва да са съобразени с външните фактори – климат, трафик, настилка и продължителност.
По време на самото бягане е хубаво да сме концентрирани върху настилката, дори в градски условия се случва да има сериозни неравности, а понякога и дупки от отворени шахти.
Слушането на музика или аудио книга по време на бягане е едно от най-приятните неща и е отличен начин да комбинираме полезното с приятното. Самата възможност за този тип мултитаскинг е повече от привличаща, но трябва да имаме едно наум що се отнася до нашата безопасност и то е, че звукът от слушалките не трябва напълно да заглушава околната среда.
За да направим ежедневното си бягане още по-лесно смилаемо и по-приятно изживяване, можем да използваме един изключително лесен ментален трик, а именно да го “разбием” на по-малки части. Независимо дали правим тежка серия или просто бягаме равномерно, винаги можем да си поставяме малки задачки по пътя, като например “ще бягам по-бързо до онзи стълб”, “ще катеря баира, докато стигна до големия камък отдясно”, “сега ще пробвам да надбягам трамвая”. Всякакви такива “миниигри” могат да ни помогнат бягането ни да мине по-бързо и неусетно и могат да бъдат изключително полезни. Всъщност има цял тип тренировки, базирани на този принцип, който е известен под името “фартлек”.
За каквото и да мислим преди, по време на и след бягане най-важното е да се забавляваме и да го правим с удоволствие. Тогава резултатите ще идват неусетно и много рядко ще се налага да прилагаме горепосочените трикове за мотивация. А за да бъдете напълно концентрирани върху бягането, целите и успехите си, изберете обувки, които ще ви помагат на трасето – разгледайте технологичните продукти на adidas, за да намерите индивидуално решение за своето бягане.
