Цвете и Петер Поп опознават заедно света от 13 години насам. Българката и австриецът се срещат в Инсбрук през 2009 година. Първоначално се отправят на кратки дестинации – преходи в Алпите и уикенд пътувания в съседни на Австрия страни.
Подтиквани от нарастващо любопитство, от 2014-а двамата пътешественици започват да опознават главно дестинации извън Европа, а през 2015 година стартират и своя блог – LillaGreen.at, който се радва на интерес. Видео пътешествиета, на които ни отвежда LillaGreen в YouTube също са впечатляващи.
През 2019 година двамата напускат работа и решават да се отдадат на пътешествията и животът им започва „наново с изпитанието от Инсбрук към неизвестното“. „За нас пътуването е начин на живот и мислене. Никога не броим дестинациите си, защото пътуването е емоция, а пък емоциите не могат да се опишат с числа и километри. Щастливци сме, че се чувстваме вкъщи абсолютно навсякъде“, допълват Цвете и Петер.
Двамата пътешественици заложиха на технологични продукти при облеклото и екипировката си и направиха избора си в SPORT DEPOT, а ние се радваме, че по този начин ставаме част от техните настоящи и бъдещи приключения.
Ето и какво ни разказват Цвете и Петер за местата, които са ги очаровали наскоро и в годините откакто пътуването се е превърнало в техен начин на живот.
Вие сте пътешественици. Призвание ли е това за вас и какво му трябва на човек, за да му се отдаде?
Кураж, воля, излизане от комфортната зона или живот изцяло извън нея, готовност за чести лишения, компромиси и приемане на несигурното ежедневие, способност за взимане на драстични решения, креативност и издръжливост. И в нашия случай – много силна връзка между нас двамата. Не познаваме много хора, които биха издържали да са по 24 часа един до друг, да работят заедно, да взимат нонстоп решения заедно и това години наред. Познаваме се и слава Богу се допълваме много добре. Може би точно това прави пътуването по този начин възможно.
Как решихте да се откажете от работата си, от сигурния, обичаен живот и да се впуснете в приключения?
Има един цитат, които много добре отговаря на този въпрос: „Вторият живот започва, когато осъзнаеш, че имаш само един живот“. Решението се появи като естествено развитие и процес от нашето личностно развитие. Със сигурност всечи човек в определен момент си задава въпроса „Това ли ще бъде до края? А какво същност ме прави щастлив?“.
През 2019 година, когато продадохме всичко и напуснахме рутинните си работи, знаехме, че ако не го направим сега, може би няма да го направим никога. Нямаше какво да загубим, нито пък имаше нещо, което да ни спира истински. Може да звучи като клише, но животът ни започна наново с излитането от Инсбрук към безизвестното. Преди лично аз се страхувах от точно това „безизвестно“, сега ме е страх от рутината, защото тя съсипва изцяло качеството ми да бъда креативна.
Приключенията и това всеки ден да виждаш нещо ново е голяма краста, от която може би няма лечение. И повярвайте ми, когато човек започва да взима подобни решения в живота си, всичко започва да се нарежда по един или друг начин от само себе си. След толкова години на пътуване, знаем, че чудесата не се случват в комфортната ни зона и откакто излязохме извън нея, светът около нас се промени завинаги.
Колко държави сте посетили заедно до момента?
За нас пътуването е начин на живот и мислене. Никога не броим дестинациите си, защото пътуването е емоция, а пък емоциите не могат да се опишат с числа и километри. Щастливци сме, че се чувстваме вкъщи абсолютно навсякъде. Винаги ни посрещат с отворени обятия и от всяко място си тръгваме с много нови приятели. Това е истинското богатството за нас!
Кой е градът или населеното място, което най-силно ви впечатли?
Метрополиси като Токио, Сеул, Банкок, Сингапур, Ню Йорк, Сан Франциско винаги ни смайват с архитектура, техника, модернизация и забързан начин на живот. Но само Япония ни доказа, че колкото и да си пътувал, докато не си стигнал до страната на изгряващото слънце, нищо не може да те изненада в подобни мащаби!
От друга страна, Ханой ни спечели по един пò друг и неподправен начин. Хаосът на този „безумен“ град или ще те накара да го заобичаш, или ще се молиш да се махнеш колкото се може по-бързо от там. Ние нямаме търпение да се върнем обратно някой ден!
А архитектурна забележителност?
Ангкор Ват бе мястото, където се почувствахме омагьосани! Имахме щастието да обикаляме из руините на Кхмери почти сами, защото бяхме в Камбоджа по време на пандемията и нямаше туристи. Буквално се чувствахме като първите хора, които стъпват по тези места. Друго място, което ни завладя, е Баган в Мианма с неговите над 2000 храма, които правят ландшафта на този регион уникален!
Пирамидите на маите също ни оставят безмълвни всеки път –посетихме археологическите разкопки на Тикал в североизточната част на гватемалската джунгла. Това беше определено един от най-хубавите моменти, които сме имали по време на пътуванията! От гледна точка на модерна архитектура Токио и Сингапур успяха да замаят главите ни многократно!
В плен сте на магията на природата. Има ли кътче, където най-силно сте усетили нейната сила и кое е то?
И двамата обичаме планините и обожаваме да сме близо до океан или море. Може би защото изживяването е много прясно, но наскоро имахме щастието да изкачим активния вулкан Акатенанго (3976м) в Гватемала. Освен че самият поход бе най-трудният (поне за мен), но и „наградата“ след това беше несравнима!
Да бъдеш над облаците, да наблюдаваш най-величествения залез и изгрев, докато вулканът Фуего изригва и течащата му лава се спуска на една ръка разстояние … не мога да го сравня с абсолютни нищо друго на света, което сме виждали до момента. Посрещането на изгрева от върха на друг активен вулкан Келимуту на остров Флорес в Индонезия, е също много специален момент за нас.
Любимите ни океански пейзажи са тези на националния парк Комодо в Индонезия, където поживяхме няколко дни на кораб. Природата на Филипините е сред нашите най-любими! Като цяло островите в Индийския океан са откраднали сърцата ни и се надявам някой ден да заживеем на един от тях… В Европа местата, които ни впечатлиха през последните години най-много, бяха Метеора в Гърция и уникалната океанска ивица на Португалия.
А обичаи, традиции и навици на хората? Кои са онези, които не можете да забравите?
Колкото и да звучи като клише, не смятам, че сме посещавали друго място, където обичаите, традициите и навиците на хората да заемат по-голямо място в ежедневието, отколкото на остров Бали. Били сме там два пъти – през 2018-а и три години по-късно, по време на пандемията. През 2020-2021 успяхме да поживеем там и да научим много за техните хиндуистки традиции и обичаи, които заемат по-голямата част от тяхното ежедневие и съществуване. Фактът, че са успели да запазят културата си по толкова силен начин, въпреки че островът е едно от най-посещаваните места в цял свят, говори много за това колко важни са традициите за самите балинезийци.
Вече започна вашето околосветско пътешествие 2022. Колко точки по света планирате да включва то?
След годините на пандемия през 2020/2021 спряхме да планираме за повече от една седмица напред. От една страна, защото който има плановер знае, че те се объркват. От друга страна, защото искаме да останем с широко отворени очи за всичко, което се случва всеки ден на път. Човек среща пътешественици, с които обмяната на информация за дестинации и „скрити“ чудеса, заменя сутрешното кафе с вестник в ръка. Така всеки ден добавяме още места, които желаем да посетим, а ако имаме прекалено много планове за следващите месеци, това ще блокира изцяло шанса да бъдем импулсивни в решенията си … А и да ви кажа – човек остава най-позитивно изненадан от места, които не са били в списъка му за мечтани дестинации, а от такива, които са се шмугнали между плановете му.
Единствено, което знаехме преди втората част на околосветското пътешествие през 2022 година, е, че тръгваме от Гватемала и Централна Америка. Всяка една държава от тази част на света е интересна и заслужава да бъде посетена, затова и не сме с фиксиран план, а по-скоро се оглеждаме за възможности.
Допълнително, често работим с местни компании, което също играе роля при избирането на следваща дестинация и това колко време ще останем на едно място. Първата година и половина пътувахме из Азия, сега се надявам, че ще имаме възможността да обиколим и нови континенти, преди да се завърнем в нашето най-любимо кътче на света – Югоизточна Азия!
Пътуванията ви вдъхновяват мнозина, но как се организира, планира и финансира подобен проект?
Ще започна да отговарям на въпроса с това как живеем, защото без подобен начин на живот, би било трудно да се мисли за спестявания и финанси по време на път.
Някъде през 2011-2012 година започнах да се интересувам от теми като от минимализъм, криворазбран капитализъм (консуматорско поведение с цел достигане на моментно щастие), личностно развитие и т.н. Това бяха годините, в които завършвах магистратурата си в Инсбрук и започвах да си задавам въпроси за това какво всъщност искам да постигна в живота си и какво искам да определя състоянието ми на щастие през следващите години.
Темата е безкрайна и може би някой ден ще говоря само и единствено за това, но минимализмът като начин на живот промени не само мирогледа и ежедневието ми, но и възможностите, които се появиха заедно с него.
Започнах да инвестирам главно в обучения, знания и пътешествия. Материалните неща спряха да имат кой знае какво значение за мен и така оставаха много повече спестявания за неща, които ме правеха истински щастлива. Благодарение на обученията получих (и продължавам да получавам) знания, които ми позволяват да работя от където си поискам. Но човек, когато живее на път, е добре да има както спестявания така и различни източници на доходи. Рутината на стандартното ежедневие беше лесна. Сега ни се налага да бъдем креативни с проектите си, но пък това ни прави щастливи и ни мотивира всеки божи ден. Не само при нас, но и при всички пътуващи по подобен начин комбинацията от различни източници на доходи по време на самото пътуване и спестявания играе основна роля.
След околосветското пътешествие накъде?
Труден въпрос за отговаряне, защото и самите ние не знаем точния отговор. През първата година и половина осъзнахме, че се чувстваме вкъщи навсякъде и че има места, на които бихме останали за доста по-дълго време. След няколко месеца на път през 2020 г. си бяхме казали „Оставаме там, където ни хареса най-много“.
Пандемията обърка малко плановете ни, но това е и мотото на продължението от околосветското ни пътешествие. Едно нещо е сигурно за нас – съмняваме се, че ще спрем да пътуваме някой ден, защото пътуването ни подарява „живот“ и ни дава смисъл за съществуване.
