Десетият епизод на спортното онлайн риалити Maximal Revenge не бе като другите – нямаше състезание, нямаше игра, нямаше стратегия. Но бе наситено със силни емоции, пропито със сълзи и изпълнено с откровения. Епизодът събра участници във формата, за да поговорят по значими теми - за любовта към родината, за емигрантската носталгия и завръщането, за чувството да си чужд сред свои и свой сред чужди, за обичта и привързаността към семейството, връзките и дълга към него.
Веско Панчев се завръща от САЩ, за да участва в Maximal Revenge 3. Прекарал 14 години отвъд океана, той сподели в един от предходните епизоди, че възнамерява на остане у нас след края на формата.
Позовавайки се на опита си и говорейки от свое име, но и визирайки своите приятели в Америка и в частност Чикаго, той сподели, че много хора милеят и искат да се върнат в България, но вече са изградили семейства и сред пречките, които виждат да го направят, са състоянието у нас на образователната система, сигурността, върховенството на закона и здравеопазването.
„Това са основните причини, които спират много хора да се върнат в България и да се реализират тук, защото те вече са се реализирали в Америка, изкарали са и са заделили достатъчно пари, имат семейства и милеят да се върнат в България“, каза той. На въпрос къде се къса връзката между хората, за да не бъдат обединени, задружни и вярващи в успеха, Веско разказа, че е имал щастието да израсне с бабите и дядовците си и по думите му най-вече те са му показали „стойностните неща“ в живота чрез личен пример. Според него, когато това го няма, се повлияват и подкопават ценности, морал, себеосъзнаване.
Ваня Джаферович сподели, че се възхищава на Веско за намеренията му да се завърне в България с простичкия аргумент, че я обича: „Това е човек за уважение, рядко се среща такъв човек“. Според Ваня, това е човекът, който най-много успява да обедини участниците в риалити формата.
Според Милен проблемът е в наслагването с години на усещането, че „нищо не зависи от теб, че няма как нищо да промениш, защото си малка брънка в огромна система“. Малко или много в последните години със социалните мрежи и възможностите за пътуване светът се отвори много повече и много млади хора пътуват, което променя начина им на мислене, виждат как са организирани нещата в другите държави, посочи той.
„Веско е пример в това отношение. Фактът, че той е успешен в чужбина, но е активен в социалните мрежи и предава послания, той заразява и много млади хора в България да повярват и лека-полека се появява оптимизъм, желание да изразиш позиция и мнение и ако успеем да повярваме като общество, че нещата зависят от нас, че можем да контролираме политическата система, а след това и останалите системи, които зависят пряко от политиката, като здравеопазване, образование, съдебна система, тогава лека-полека всеки ще действа една идея по-отговорно на ръководните постове и когато условията се подобрят, няма да стане от днес за утре, но определено има позитивизъм и през последните години една идея по-високо гражданско общество, което се опитва да се бори за някои ценности“, каза той.
Ваня е съгласен, че трябва да се гледа по-позитивно на живота и разказа накратко през призмата на живота си как вижда, че за всичко си има причина и призна, че, макар да звучи клиширано, обича България. „Дойдох в България като професионален футболист през 2005 година и започнах да играя в „Берое“. Нещата, които са се случили преди това в живота ми, са повлияли на всичко случило се след това“, каза той.
Ваня разказа, че живеел в малък град с население от 15 000 души и поради войната в бивша Югославия семейството му се преместило в Загреб. "Ако не беше войната, аз никога нямаше да си тръгна от този 15-хиляден град, в който живеех, нямаше да отида в Загреб и да започна да играя футбол, нямаше да дойда в България, да се запозная с Жени и да имам тези две деца. За всичко има причина. Не съжалявам, че съм дошъл в България. Напротив, фактът, че живея тук, че децата ми са българи с български паспорти… аз обичам тази страна. Може да звучи клиширано, но наистина обичам България. Мисля, че българите са наистина добри хора. Е, има и хора, които не са точно такива, но навсякъде е така“, каза Ваня.
Краси прекарва близо 16 години в Испания и преди две години се завръща в родината. След участието си във „Фермата“ остава в България и вече две години е у нас, като не съжалява за избора си. Радва се, че може да се погрижи за бабите си, които са го отгледали, а сега смята, че е дошъл моментът той да се погрижи за тях.
„Доста трудно ми беше в Испания, все пак през тези 16 години бях сам там, без семейство, без никого. С приятели на улицата съм усмихваш, но отвътре ти се реве. Прибереш се вкъщи, тежко ти е, мъчно ти е, няма с кого да споделиш. Друго е да съм бил в България – имаш семейство, приятели, въпреки че като живееш на чуждо място, създаваш приятелство, които имам в Испания. Минаха много години, върнах се, влязох във „Фермата“ и осъзнах някои неща", спомня си той.
"И си останах вече две години съм в България. Харесва ми, милея за България“, отсича Краси. Оценява, че в Испания се е променил манталитетът му и гледа по различен начин на много неща тук. „На хората им е тежко, на много от тях не е оценен трудът, животът им е тежък, имат семейство, чудят се как да свържат двата края. За съжаление, всички сме видели възрастни хора по улицата, които не могат да закърпят двата края. Това е много тежко. Обичам държавата си, искам всичко да се промени и са сме по-добре, но ще бъде много трудно. Животът е тежък, но така ни научи на много неща. Лошото е, че много млади хора отиват в чужбина, което е жалко, реализират се там“, коментира той. Явор пък отчете, че макар и бавно спрямо десетилетия по-рано ситуацията се подобрява макар бавно и трудно и в това трябва да се търси позитивизъм.
„Нещата с годините се подобряват, макар и изключително бавно“, казва той, съпоставяйки 80-те и 90-те и днес. Поради това, че сме малка държава с малък пазар няма как да се се сравняваме и да стигнем държави като Великобритания и САЩ. „Борим се трудно е, имаме много трески за дялане и като държава, и като хора може би, но не мисля, че сме лоши хора и не сме единни“, коментира той и отчете, че не бива да говорим лошо за себе си, за българите.
В разговора за изненада на участниците и на баща си се включи синът на водещия Димитър Господинов. Той бе лаконичен, а силните думи и послание, които отправи, черпи от личен опит и добрия семеен пример. „Примерът, който той ми е дал, е, че трябва да бъдем човеци: както сме от малки, така да останем. Аз за него съм всичко и той за мен. Много пъти ми го е доказвал и аз на него“, каза Ивко.
Епизодите досега от третия сезон на спортното онлайн риалити можете да гледате в YouTube канала на Maximal, както и в нашата специално разработена страница. Проследете интересните и атрактивни битки и напрегнатите моменти на отборите в състезанието, техните победи и поражения. Очаквайте следващия епизод на Maximal Revenge 3 в понеделник, 19 юли, от 20:00 часа.
