Вълците отблизо

Германският бранд за туристическа екипировка Jack Wolfskin приема като своя мисия да насърчи хората да прекарват повече време навън заедно с приятелите и семейството си. Брандът цели да повиши осведомеността относно дивата природа и вече насочи фокуса към вълците. Вдъхновени от примера на марката, ние от SPORT DEPOT обръщаме поглед към хищника с помощта на експертите доц. д-р Диана Златанова и Светла Тодорова от „Наука за природата“.

Домът

Вълкът е част от семейство Кучета. Противно на народните приказки, с които всеки българин е отраснал, той е изключително интелигентно и много потайно животно. В България видът скита из почти всички планински и полупланински райони. Може да се срещне и в някои равнинни гори в Североизточна България. Но защо? Предпочита ги, тъй като му осигуряват спокойствие от човека.

Вълк с типична за страната окраска

Както хората имат дом, в който се чувстват спокойни и защитени, така и вълкът има подобно място, наречено „сърцевинна зона“. В нея храната е леснодостъпна, а и има няколко подходящи места за устройване на леговище, където в сигурност да бъдат родени и отгледани малките.

Семейно положение

Вълците живеят в групи, наречени глутници, в България най-често те са съставени от два до осем вълка. Начело на глутницата стои неродствена двойка, наречена алфа, която се запазва до смъртта на един от партньорите. Другите членове на глутницата са малките, родени в същата година, и други млади вълци, родени предишни години.

По следата на вечерята

Младите периодично напускат глутницата, за да търсят партньори и собствена територия. Ако не завладеят собствен терен, те не се размножават. Изминават големи разстояния, за да намерят храна, тъй като най-добрите територии са вече заети от семейните групи.

Семейно планиране

В началото на новата година доминантната двойка се отделя от другите членове на глутницата. Разгонването е съпътствано с копулация. Останалите членове от глутницата ги следват от разстояние. През този период виенето е чест начин за комуникация. 

По време на бременността двойката е изключително потайна. Те търсят подходящо място, където женската да роди. След раждането малките ще прекарат там следващите няколко седмици. Затова мястото трябва да е защитено и безопасно. Бременността трае 62–65 дни. Най-често малките се раждат през април. 

През първите седмици след раждането майката е почти неотлъчно до малките. Партньорът ѝ се грижи за нея и ѝ носи храна. В близост до леговището винаги има водоизточник, тъй като заради кърменето женската има нужда от много вода. Майката премества малките на по-късен етап в ново леговище. 

Следващият етап от развитието на малките вълчета е свързан с така наречените „rendevous sites” (места за среща). Вече пораснали, те прекарват времето си там в игри, докато останалата част от глутницата е на лов. Родителите активно комуникират с малките си чрез вой, когато са надалеч. Когато са вече достатъчно големи, те започват да участват в ловуването. Това най-често се случва през септември.

Семейно време

Вечерта е време за лов, тогава всички членове на глутницата се събират. Отново виенето е в своя пик. Време е и за училище за малките, които се усвояват нови умения. Тестват знанията си. Възрастните демонстрират как с една хватка могат да повалят голяма вечеря. Вълците ловуват най-вече диви свине, благородни елени и сърни. Понякога повод за пируването им са и домашни животни, но тази тема ще ви представим по-детайлно в следващия ни материал.

8 чифта гладни очи
Сръндак в Осогово
Стадо от диви свине - майки с малките им

Семейно “объркване”

В България има наблюдения на вълк, който се е присъединил към група от подивели кучета. Вече има и доказана хибридизация между вълк и домашно куче. Кучешките гени навлизат в генофонда на вълка, но за да разберем до каква степен влияят на вида, трябва да се извършат още редица проучвания.

Виж още за вълците в нашата статия „Вълкът в човешкия свят“

Наслади се на всеки момент сред природата с подходящата екипировка, заложи на обувки облекла и аксесоари Jack Wolfskin


Снимките са предоставени от Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, катедра “Зоология и антропология”. Заснети са чрез фотокапани.