Водното спасяване е приложно плуване в най-чистия си вид. И най-хуманния. Водно спасяване у нас вече е на 87 години, а дейността му към Българския червен кръст е от 57 лета, обобщава Николай Кръстев в статия в bgswim.com и обобщава насоките в работата на Водноспасителната служба, историята на водното спасяване у нас и по света.
Основните насоки в работата на Водноспасителната служба (ВСС) са:
- Повишаване знанията и уменията на гражданите за оказване на помощ и самопомощ при водни инциденти с цел предпазване от удавяне;
- Обучение на водни спасители и други специалисти, работещи във водноспасителната верига – лекари, медицински сестри, леководолази, водачи на плавателни съдове, инструктори и др;
- Oказване на методическа помощ при създаването и функционирането на водноспасителните постове край водните площи;
- Логистична подкрепа при наводнения в помощ на държавните структури;
Организационно начало в света
Като първа водноспасителна организация може да бъде посочена създадената през 1767 г. в Холандия от граф Албертус Какоен. Основна насока в дейността на тези организации е поставянето на съоръжения за спасяване на давещия се на опасни места за по-лесно оказване на помощ при инциденти във водата. В края на XVIIІ век във Великобритания се популяризират бурно плувните спортове. Създават се редица клубове и асоциации. През 1878 г., по инициатива на Френската спасителна асоциация, се провежда първият международен конгрес по водно спасяване.
През 1891 г. в Англия възниква Human Life Saving Society (Общество за спасяване на хора) – организацията, която в днешни дни се счита за една от водещите в Европа и света. През 1910 г. се създава първата международна федерация по водно спасяване (FIS) със седалище Париж, която съществува до 1994 г. През 1913 г. възниква Deutsche Lebens-Rettungs Gesellschaft (Немско животоспасително общество). Световната водноспасителна организация (WLS) е създадена през 1971 година в гр. Корнула, Австралия.
На 24 февруари 1993 г. FIS и WLS се обединяват в ILS (Международна федерация по водно спасяване). Към момента тя включва над 100 водноспасителни организации. Международната федерация по водно спасяване работи за намаляване на водния травматизъм, уеднаквяване техниките и тактиките във водното спасяване, чрез провеждане на обучение, семинари, конференции и състезания. ILS е призната от Международен олимпийски комитет, Световната здравна организация, Международния съюз за спорт в армията и др.
Водното спасяване в България
Наченки на организирана водноспасителна дейност има през 1894 г. в Бургас и 1895 г. в Русе, като това става в рамките на създадените там гимнастически дружества. Една от първите документирани прояви на водно спасяване в страната е свързана с името Христина Хранова Ценкова. По време на пребиваването си в град Варна, където работи дълги години като акушерка, тя е спасила от удавяне 54 души. Този факт се удостоверява с награждаването й от варненския окръжен управител от 1907 г. със сребърен орден „За гражданска заслуга”. Поради липса на информация за други прояви на водноспасителна дейност от жени може да считаме, че Хранова е била първата жена документално доказан воден спасител в света.
През 1908 г. тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата. В началото на двадесетте години главно във Варна и Бургас се наемали рибари с лодки за да охраняват плажовете с цел недопускане на външни лица. Именно тези рибари на практика и поставят началото на водното спасяване като вид професионална дейност в страната.
Първата щатна водноспасителна команда в България е създадена през 1928 г. към кметството на Варна за охрана на привличащите все повече посетители на местните морски бани. Съществено развитие в плувната подготовка на спасителите е свързано с големия треньор по плуване Алекси Алексиев-Папата, който въвежда за първи път изпит и норматив по плуване и скокове във вода при подбора на спасители, които да работят през сезона по плажовете.
През 1948-1949 г. е издадено ръководство за обучение по плуване, в които е застъпено и водно спасяване.
Основните кадри за осъществяване на водноспасителна дейност са младежи, занимаващи се активно с плувни и морски дисциплини в системата на ДОСО (Доброволческа организация за съдействие на отбраната). Те също така издават учебни помагала, скици, табла и др. Успоредно с дейността на ДОСО, подготовка на водни спасители извършват Министерството на народната просвета и ВИФ (днес НСА).
През 1964 г. е създадена Водноспасителната служба към БЧК. На БЧK e възложено да създаде сектор по Водно спасяване, който да поеме подготовката и обучението на кадри за водноспасителната дейност, да подготви документи за цялостното устройство на водното спасяване в страната, да отпечата учебници и друга литература за нуждите на обучението на водноспасителни кадри и да провежда масовата разяснителна работа сред населението за предпазване от удавяне.
Нейна основна цел е намаляване на водния травматизъм в страната. В тази връзка ВСС обединява и координира дейността на организации и структури, работещи за опазването на човешкия живот при водни инциденти. Благодарение на усилията на Водноспасителната служба към БЧК нашата страна е една от малкото с държавна нормативна регламентация на водноспасителната дейност.
Състезанията у нас
Състезанията по водно спасяване възникват под формата на спасителен многобой, в който има дисциплини, свързани с професията на водния спасител. Класирането е общо от всички изпитания: хвърляне на спасителен пояс, хвърляне на спасителна топка, плуване 200 метра с препятствия, спасяване с лодка и извличане на манекен. Състезателната дейност в България като част от цялостната работа по водно спасяване, започва през 1965 г. с Първия републикански преглед, проведен във Варна. Участват само мъже – 82-а души от 26 спасителни команди, представящи 21 окръга. Жените се включват 3 години по-късно. ВСС става член на Международната федерация от 1967 г. През 1983 г. се въвежда Единна републиканска спортна класификация, според която се излъчват майстори на спорта по водно спасяване, кандидат- майстори и разрядници в двата пола. Заради повишения интерес и авторитет в състезанията по водно спасяване още през 70-те години на миналия век започват да се включват и известни български плувци.
След 1990 г., като следствие на политически и икономически промени в страната БЧК спортно-състезателната дейност на заден план. Това обаче се променя след 2000-ата година, когато отново започват да се провеждат републикански първенства, а националните ни отбори да участват на големи състезания – европейски и световни първенства.
Източник: bgswim.com
